Много са решенията, които се налага да взимат двойките на прага на родителството. Още един от изборите пред тях касае съхранението на стволови клетки от пъпна връв в частна тъканна банка. На помощ ни идва Кристина Михайлова – регионален мениджър на най- динамично развиваща се тъканна банка у нас – „Селена целс“.
Кристина, разкажете ни защо все повече семейства избират да съхранят стволови клетки?
На съхранените стволови клетки не може да се гледа като на панацея, но те са една солидна застраховка и възможност за лечение на над 80 животозастрашаващи състояния. Нарастващият интерес към съхранението на стволови клетки може би се дължи на дигитализирането на обществото, на все по-лесно достъпната информация. Също на осъзнаването колко бързо се развива медицината и как иновативното днес става традиционно утре. За съжаление наблюдаваме и нарастващ брой апели за помощ за лечение на деца, нуждаещи се от стволовоклетъчни трансплантации. Този финансов казус не би имал такива огромни измерения ако семейството има съхранени собствени стволови клетки.
Какво трябва да имат предвид семействата, които вече са взели решение да съхранят? Как да изберат тъканна банка?
При избора на тъканна банка има няколко ключови неща. На първо място е времето за транспорт на материала. Между раждането на бебето, когато се прави пробовземането и обработката на пробата в лабораторията преди замразяването й има един времеви прозорец, който е от изключителна важност. В този прозорец всяка минута е ценна защото колкото повече време минава, толкова повече стволови клетки умират. При нужда от трансплантация единственото значимо нещо са качеството и количеството клетки, които имаме. Съхранението в България гарантира най-високия процент живи стволови клетки заради липсата на дълъг транспорт. Важно е също кой и как извършва транспорта. Стволовите клетки са изключително капризни. Освен времето, те могат да бъдат компрометирани от неподходяща среда на транспорт или от облъчване със скенери за контрол на пратки. Затова в „Селена целс“ не използваме куриери, а сами транспортираме пратките си. Още едно важно нещо е да се избере тъканна банка, а не представителство. Тъканна банка, която еднолично носи отговорност, и с която се сключва директен договор.
Как се справяте с предразсъдъците, които има към българското?
Опитваме се да комуникираме много. Много обясняваме, много разказваме и много наблягаме на защо да се избере България за място на съхранение, независимо коя банка, но да е българска. Съхранението трябва да бъде грижа за здравето на нечие дете, а не борба за пазарен дял. И хората като че ли започват да го разбират. В „Селена целс“ сме единствените, които използваме логер – записвашо устройство, протокол от което доказва за колко време и при какви условия е транспортирана пробата. Имаме индивидуалното отношение. Ние сме тук и след раждането – за въпроси, за подкрепа. Всяко семейство може да посети физическата локация, където се съхранява пробата им и да види с очите си.
Преди да започнете работа в „Селена целс“, сте била част от представителство на чуждестранна тъканна банка. Защо направихте промяната?
Защото за мен е важно да отговарям адекватно на отговорността, която нося. В „Селена целс“ имам възможност да проследя целия процес – да водя комуникацията със семейството, да чакам пред вратата на родилното отделение, да откарам пробата в лабораторията и да видя как се обработва и замразява. Така мога без притеснение да предлагам услугата, която представлявам. В представителството пишех товарителницата и чаках куриера без да имам реално поглед какво се случва след това със стволовите клетки – надеждата за здраве на семейството.
Интервюто е публикувано в сп. „Кенгуру“, м. април 2021 г.