Какво са стволовите клетки и защо ги смятаме за бъдещето на медицината?

Стволовите клетки са основната суровина на тялото. От тях се генерират всички останали клетки на тялото със специфични функции. При правилните условия в организма или в лаборатория, те могат да се делят, за да образуват повече клетки, наречени дъщерни клетки.

Дъщерните клетки или стават нови стволови клетки (процес познат като самостоятелно обновяване), или се диференцират, стават специализирани клетки – кръвни, мозъчни, клетки на сърдечния мускул или костни клетки. Никоя друга клетка в тялото няма естествената способност да генерира нови типове клетки.

От къде идват стволовите клетки?

Изследователите са открили няколко източника на стволови клетки:

Ембрионални стволови клетки

Тези стволови клетки идват от ембриони на възраст от три до пет дни. На този етап ембрионът се нарича бластоцист и разполага с около 150 клетки. Това са плурипотентни стволови клетки, които могат да се превърнат във всеки тип клетки в тялото. Тази гъвкавост позволява да се използват ембрионални стволови клетки за регенериране или възстановяване на болни тъкани и органи, но са забранени за лечение заради етични ограничения.

Възрастни или зрели стволови клетки

Тези клетки се намират в ниска концентрация в повечето тъкани на възрастни индивиди като костен мозък или мазнини например. В сравнение с ембрионалните стволови клетки, зрелите клетки имат имат по-ограничена способност да се възпроизвеждат в различни клетки на тялото.

Индуцирани плурипотентни стволови клетки

Учените успешно са трансформирали обикновените възрастни клетки в стволови клетки, използвайки генетично препрограмиране. Променяйки гените в клетките за възрастни, изследователите могат да препрограмират клетките да работят подобно на ембрионалните стволови клетки. Тази нова техника може да позволи на медицината да използва препрограмирани клетки вместо ембрионални, за да се предотврати отхвърлянето на стволови клетки при трансплантация. Индуцираните плурипотентни стволови клетки са в твърде ранен етап на изпитание. Към момента обаче е възможно използването им за лабораторни модели за различни заболявания, спомагащи разработването на нови лекарства.

Какво представлява терапията със стволови клетки, наречена още регенеративна медицина?

Регенеративната медицина подпомага възстановителните процеси при наличие на заболяване, дисфункция или увредена тъкан като се използват стволови клетки или техни производни. Бъдещето на органната трансплантация е използването на клетки вместо трудните за набавяне органи.

Учените отглеждат стволови клетки в лаборатория. Тези стволови клетки се манипулират, за да се трансформират в специфични видове клетки, напр. клетки на сърдечния мускул, кръвни клетки или нервни клетки. Следва имплантиране в тялото на заболелия. При заболяване на сърцето например, клетки се инжектират в сърдечния мускул, където спомагат за възстановяване на дефекта.

Има ли проведени успешни лечения със стволови клетки?

Стволовите клетки се използват успешно в медицината. Всяка година в света се правят по над 50 000 стволовоклетъчни трансплантации. Към момента най-често се трансплантира костен мозък, което е именно терапия със стволови клетки. Те умело заместват клетките, увредени от химиотерапия или заболяване. Стволовите клетки от пъпна връв се използват успешно за лечението на някои видове рак и заболявания на кръвта като левкимия, лимфом, невробластом и множествен миелом. Десетки са животозастрашаващите заболявания, които се лекуват успешно със стволови клетки. Нови видове терапии се тестват постоянно.

Каква е разликата между доказаните терапии и терапиите на експериментален етап?

Тъй като уникалните свойства на стволовите клетки са сравнително ново откритие на медицината, възможността за лечение на множество заболявания са в т.нар. етап на клинични проучвания. Дълъг път изминава една терапия в лабораторни условия преди да се утвърди като надеждно лечение. Първата стъпка е експерименталната терапия, когато експериментите се извършват в лаборатория или върху животни. Следват клинични изпитания върху хора в три етапа като постепенно се увеличава броя на участниците в тестовете. Оценяват се безопасността на терапията, възможните нежелани реакции и ефективността на лечението. Едва след успешния завършек на клиничните проучвания терапията може да се разреши за лечение в клиниките.

Материалът е публикуван в съвместната рубрика на „Селена целс“ в сайта „Ох, на мама“ и можете да го прочетете и тук.