Пробовземането на билогичен материал по време на раждането е безболезнена и безопасна процедура за всички участници в нея. Тя не лишава бебето от нищо необходимо. За извличане на биологичния материал се използват плацентата и пъпната връв, които се считат за биологичен отпадък. Пробовземането може да се извърши и при отложено клампиране. Процедурата се извършва след като бебето вече е отделено от пъпната връв, а функционалната връзка между плацентата и лигавицата на матката на майката е прекъсната.
Веднага щом бебето се отдели от пъпната връв започва събирането на остатъчната кръв във вената на пъпната връв и плацентата. Използва се стерилен сет с антикоагулант за предотвратяване съсирването на кръвта. Процедурата трае около минута – две. В повечето случаи се извършва от акушер-гинеколога, който води раждането, или от акушерката, така че не се налага присъствието на допълнително хора в родилната или операционната зала.
Освен кръв, е възможно да се съхрани и тъкан от пъпната връв. Тя се отделя винаги екстраутеринно когато плацентата вече е родена и е извън матката и след като е събрано цялото количество остатъчна кръв. Взима се парче от основата на пъпната връв – там, където тя излиза от плацентата. Заедно с кръвта се поставят в стерилен контейнер за транспортиране на тъкани и органи.
Транспортният контейнер е важен, за да се съхрани материалът в среда със стабилна температура до пристигането в лабораторията за обработка и съхранение. Всяка проба получава собствен уникален идентификационен номер – УИН, който се регистрира в Агенция Медицински надзор. Пробите се придружават и от документи с данни на майката, бебето и процедурата по вземането. Ролята на специалиста от тъканната банка е по най-бързия и безопасен начин да транспортира пробата до лабораторията на тъканната банка за обработка и замразяване.
Съхраняването на кръв и тъкан всъщност означава съхраняване на два вида стволови клетки – хемопоетични и мезенхимни клетки. Хемопоетичните или кръвните стволови клетки са незрели клетки, които имат способността да се размножават, както и да се превръщат в клетки на кръвта и имунната система. Те възстановяват кръвотворната функция на костния мозък. Над 80 са заболяванията, които се лекуват успешно с хемопоетични стволови клетки. Сред тях са някои онкохематологични заболявания като левкимия и лимфом, както и заболявания на костния мозък като апластична анемия. В списъка са и някои хемоглобинопатии, хочкинов и нехочкинов лимфом, имунни дефицити, метаболитни заболявания и някои видове тумори.
Мезенхимните клетки регенерират различни видове тъкани – мускулна, съединителна, нервна, епителна и други. Намират приложение в регенеративната медицина, генната терапия и тъканното инженерство. Мезенхимните клетки в момента се използват в около 1 000 клинични проучвания в световен мащаб, напр. при заболявания на съдовата система, при автоимунни заболявания или при артроза на ставите. Именно на мезенхимните стволови клетки медицината залага огромни надежди за бъдещото си развитие.
Материалът е публикуван в съвместната рубрика на „Селена целс“ в сайта „Ох, на мама“ и можете да го прочетете и тук.